Моралът – това е основната за духовен живот, и е един от най-старите методи за универсална социална регулация. Той има универсално значение и конкретно историческо съдържание. Моралният избор ни дава представа за човечеството като общество и индивид. Изкуство и религия, философия и право винаги са опирали до проблемите за добро и зло, справедливост и човечност, за смисъла на живота и човешкото щастие и от тълкованието на тези въпроси са вадили заключения за духовния стремеж на човечеството. Етиката като философска наука за морала тълкува, обобщава, класифицира историческото развитие на морала през вековете и формира и развива етични теории и концепции, които са определени от характера, същността, спецификата, функциите, моралните закони на обществото, както и определя взаимовръзката с други форми на материалния и духовен живот.
Етика като морална философия – това са теоретичните знания, който отразяват моралното съзнание в цялата му сложност и противоречивост в конкретна историческа епоха ,тяхното разнообразие и конфликти. Християнската етика от своя страна е запазила относителна устойчивост през вековете поради което е толкова актуална.
